Литературен критик и историк, есеист, поет, романист, преводач, професор, доктор на филологическите науки Светлозар Игов (30.01.1945) е роден в с. Радуил, Софийска област, където родителите му са били по това време учители. Завършва гимназия в София (1961) и славянска филология в Софийски университет (1966). Специализира в Загреб и Белград (1967-68). Асистент в Софийския университет (1967-69). В началото на 1969 година е уволнен от Софийския Университет и му е забранено да защити дисертацията си за Иво Андрич, да се занимава с научна и преподавателска работа, да пътува в чужбина. (вж. Владимир Мигев, „Пражката пролет 68 и България”, С., 2005). Благодарение подкрепата на изтъкнати писатели и общественици постепенно някои от репресивните мерки отпадат. Редактор във в. „Литературен фронт” (1969-70) и сп. „Съвременник” (1972-76). Член на редколегията на списанията „Съвременник” (1973-1983), „Панорама” (1980-90), „Сравнително литературознание” (1980-90) и „Литературна мисъл” (2010- ). Главен редактор на сп. „Език и литература” (1994- 2005). Научен сътрудник (1976-78) в Института за изкуствознание, научен (от 1978) и старши научен сътрудник (от 1988) в Института за литература при БАН и преподавател (от 1978, от 1983 – доцент, от 1986 - професор) в Пловдивския университет. През 1981 година е забранено публикуването на труда му „История на българската литература, а през 1985 година му е забранено да замине за Прага, където е избран с конкурс за лектор по български език и литература. По време на живковия режим Държавна сигурност завежда срещу него ДОН (дело за оперативно наблюдение) като „привърженик на буржоазни теории”.
За пръв път печата през 1960 година във в. „Средношколско знаме”, а от 1964 година публикува активно в литературната и научна периодика. Автор на повече от 1000 публикации за класическа и съвременна литература, по сравнително и славянско литературознание, история и теория на критиката и поетика на романа. След „Високо, при извора. Критики и есета” (1974 ) издава над 40 книги, сред които „История на българската литература”, „Грозните патета” (две книги, критика), „Призори” (фрагменти, три книги), „Творби на българската класика”, „Ранният край на лятото”, „Елените” (роман), „Там” (поезия) и др. Член на Съюза на българските писатели (1976-1995) и на Сдружение на българските писатели (1991-1995), които напуска поради политическото им инструментализиране. Член на Съюза на преводачите в България (от 1977).Член на българския ПЕН клуб. Негови работи са превеждани и публикувани на ред европейски езици. Участва в авторитетни литературни и научни форуми у нас и в чужбина. Носител на престижни национални и международни награди. |